Българите в Албания. Една статия от Евгени Еков

Източник: http://www.monitor.bg/opinions/article?sid=&aid=141476&cid=50&eid=1234


Българите в Албания са най-западният дял от българската етническа и езикова територия на Балканския полуостров. По време на Възраждането те са неделима част от българския народ и формиращата се българска нация. През 18 и 19 век големи групи българи от тези земи мигрират в централната и източната част на Македония, в Тракия и в Мизия, включително и в Добруджа. Тези българи вземат участие в борбата за независима българска църква и са в диоцеза на Екзархията до създаването на албанската държава през 1912 г. След този период българите от района загубват пряка връзка със свободната част на отечеството, независимо, че български учители и свещеници има и в годините на Първата световна война. В годините между двете световни войни България развива активна дипломатическа дейност за признаване на нашите сънародници в Албания за национално малцинство. Точно обратна е официалната българска позиция през периода 1945-1990 г. - българите под властта на Енвер Ходжа са загърбени от София и са обявени за приоритет на Скопие. Нещо повече, първите контакти с тях след рухването на тоталитарния режим в Тирана се осъществяват от представители на ВМРО-Съюз на македонските дружества. Едва по-късно свой интерес към съдбата и положението на нашенците в Албания проявяват и отговорните български институции, от най-висок ранг.

Днес българи живеят из цяла Албания, но има три района, където са мнозинство от населението, като съществуват включително и селища само с българско население. Най-много българи живеят в Голо Бърдо. В този географски район има 30 села, от които 15 са български, а останалите са смесени. Българите там са към 15 000, от които 2/3 мюсюлмани, и около 1/3 - християни, които имат съхранено българско самосъзнание. В
района на Мала Преспа има 10 села с българско население, наброяващо около 4000 души - православни християни.


В североизточна Албания, окръг Кукъс, част от географската област Гора, има 9 селища, чиито жители са мюсюлмани и говорят български език от средномакедонско наречие. Значителен брой българи живеят и в градовете: Елбасан (4-5 хиляди), Тирана (3-4 хиляди), Дуръс (2-3 хиляди), Пешкопия (около 1000 души). По приблизителни данни,
българското население в Албания възлиза на 35-40 хиляди души, но представители на това население твърдят, че те са повече от 100 хиляди.


Засега Република Албания, която продължава да проявява особена чувствителност по малцинствените въпроси, не признава наличието на българско малцинство ("албански граждани от български етнически
произход" или "българска етнокултурна общност в Албания" - категории, които българската дипломация се стреми да наложи в двустранните ни отношения по този въпрос). Непризнаването на българския характер на това население е основната причина албанската страна да не приема предоставения й още през март 2001 г. проект за програма за сътрудничество в областта на науката, образованието и културата.


В същото време, от страна на Република Македония се провежда особено активна политика за македонизация на българското население в Албания, за което се отделят значителни финансови средства. Най-съществен отпор срещу тези асимилационни действия на Скопие дават не други, а самите нашенци. За по-ефективно противодействие на антибългарската пропаганда сънародниците ни в Страната на орлите, както е официалното наименование на Република Албания, създадоха през последното десетилетие и половина няколко свои организации. Водеща сред тях е Дружество "Просперитет Голо Бърдо". То е регистрирано през 2000 г. и има филиали и в градовете Елбасан, Берат и Либражд. Негов председател
е Хаджи Пируши. На 5 май 2003 г. в Тирана бе открит офис на дружеството, обзаведен със съдействието на мисията и с техника, подарена от тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски.


Дружеството е наследник на духа и традициите на съществуващото преди него "Дружество на строителите "Голо бърдо" с център град Елбасан, създадено със съдействието на ВМРО-СМД в началото на 90-те години. То работи активно за развитие на отношенията на българското население от Голо бърдо с България. В течение на няколко години дружеството съдейства за набиране на кандидати за следване в български ВУЗ по
силата на 103 ПМС, за курсове по български език в Департамента за информация и усъвършенстване на учители при СУ "Св. Климент Охридски", съдейства за събиране на информация за историята, езика и традициите на населението от Голо бърдо.


Дружеството поддържа контакти с ДАБЧ, МОН, дружество "Огнище" и др. С негово съдействие вече няколко години успешно функционира постоянен курс по български език в университета "Александър Джувани" в Елбасан. В началото на 2003 г. в курса бяха включени и деца от град Либражд. Преподавателят по български език Исмет Тола, който е и секретар на ДПГБ, бе удостоен през 2002 г. с титлата "заслужил учител" от
министъра на образованието и науката на България.


Дружество "Иван Вазов" е регистрирано в началото на 1999 г. Негов председател е Зехрудин Докле. Към дружеството е създаден филиал "Преспа" със седалище в град Корча, с председател Сотир Митрев от с. Пустец, Мала Преспа.


Зехрудин Докле поддържа тесни връзки с ДАБЧ, МОН, дружество "Огнище", както и с парламентарното лоби в Народното събрание, което работи в интерес на албанските граждани от български етнически произход в Албания.
Дружеството съдейства за подбор на кандидати за следване у нас и от областта Гора. Сред най-успешно реализираните проекти на организацията са превод от Зехрудин Докле на някои разкази от "Диви разкази" на Н. Хайтов; филм на Надире Бузо за художничката от албанско-български произход Лика Янко; изложба в Тирана на художничката Фиоралба Сатка, завършила Художествената академия в София. Сотир Митрев събира и
обобщава информация за историята, езика и традициите на населението в Мала Преспа, предстои издаване на книга в тази област. Митрев разширява и дейността на филиала в района на Мокра.


Етнокултурното дружество "Голо бърдо" е създадено в началото на 90-те години в Тирана с председател Рамазан Чадри, дългогодишен авторитетен научен работник в Института по езикознание и литература при Албанската академия на науките.


Дружеството развива дейност главно в областта на езикознанието и изследване на традициите на населението в Голо бърдо. Рамазан Чадри е автор на първия Албанско-български разговорник. Той работи и по издаването на учебник по български език за албанци.


Първите официални контакти на неговия лидер с отговорни фактори в България бяха установени по линия на сътрудничеството между дружеството и представители на ВМРО-СМД, развиващи през 90-те години връзките с нашите сънародници в Албания.


На срещи с тогавашния външен министър Надежда Михайлова (март 1999 г.), с президента Петър Стоянов (май 2000 г.), и заместник-министър Иван Петков (ноември 2001 г.), както и с бившия премиер Симеон Сакскобургготски (март 2003 г.), ръководствата на дружествата потвърдиха решимостта си да работят за възраждането и опазването на българския език и култура в Албания.


На срещи на високо и най-високо равнище България неколкократно е поставяла пред албанската страна въпроса за признаване наличието на такова население. В резултат албанската страна, която от години застъпваше становище, че това е проблем на българо-македонските отношения, бе принудена официално да заяви, че този въпрос следва да се решава между Албания и България. Албанската страна обаче продължава
да твърди, че въпреки съдебната регистрация, пред официалните албански власти от страна на това население не са постъпвали искания за третиране като национално малцинство, като все пак дава да се разбере, че въпросът остава отворен за разглеждане.


В началото на септември 2003 г. дружество "Просперитет Голо бърдо" сезира за своето съществуване и съответните органи на Съвета на Европа, с което бе положено началото на формалното му признаване и от международния фактор, с цел последващо и окончателно легализиране на статута на това население в Албания.

Българите в Голо Бърдо (2001 г.)

Села с Чисто българско население:

Ворница (15 жители християни)
Гиновец (Гиноец, Гинеец, Гинец) (10 жители)
Голеища
Големо Острени (250 къщи, 1200 жители)
Заборе
Извири
Камен
Клене (Кленье) (80 къщи, 120 жители, 30% християни)
Койовец (40 къщи, 200 жители)
Ладомерица (50 къщи, 400 жители)
Лешничани (90 жители)
Мало Острени (540 жители)
Оржаново (80 жители)
Пасинки (50 къщи, 300 жители, 30% християни)
Радоеща (50 къщи, 300 жители)
Стеблево (100 къщи, 120 жители, 3 къщи християни)
Требища (400 къщи, 2000 жители)
Тръбчанище
Тучепи (540 жители)
Смесени села - българи и албанци:
Себища (20 къщи, 100 жители българи)
Смолник (30 къщи, 100 жители българи)
Забзун (470 жители)
Борово (550 жители)

Българите от Гора се сдобиха с речник на своя говор

http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_Bulgaria_i_Sveta/Material/0911_rechnik.htm

Българите от Гора са една от най-неизследваните от нашата наука български общности зад граница. Областта се простира в ниските части на планините Шар, Кораб и Коритник, на границата между Албания, Косово и Македония. Най-условно тя се разделя на Кукъска Гора и Призренска Гора по името на най-близко разположените градове Кукъс /Албания/ и Призрен /Косово/. В района на Призренска Гора селата са общо деветнадесет: Горна Рапча, Долна Рапча, Горни Кръстец, Долни Кръстец, Драгаш, Орчуша, Любоща и др. Общински център на района е с. Драгаш, а най-голямото чисто българско село е Рестелица. Населението на областта по данни от 1999 г. е 14 000. Гораните се славят като най-добрите сладкари. В доста от по-големите балкански градове в миналото, а и днес, те държат сладкарници.

В района на Кукъска Гора селата са също деветнадесет, но в десет от тях вече се говори албански, макар че все още има хора, разбиращи български. Тези, в които се говори български език, са Шищавец, Борйе, Орешек, Църнелево, Оргоста, Кошарища, Запот, Пакищ и Очикле. В тях живее компактно помохамеданчено население. Хората там се наричат „нашинци” или „горани”, а албанците, живеещи в съседство, ги наричат „торбеш”, „горан” или „потур”. Българите там наричат езика си “нащински”.
Лексикалният фонд на говора на „нашинците” е предмет на голям речник от 43 000 думи и изрази, който беше представен преди няколко дни в БАН. Авторът Назиф Докле е виден общественик, писател и учен, който в момента работи и живее в Кукъс. Автор е и на десетки изследвания по въпросите на културата, етнографията, фолклора, лексикологията, историята, литературата. Той е още сценарист и режисьор на няколко документални филма и сценични представления, изявява се в областта на живописта и скулптурата. Основател и ръководител е и на етнокултурното дружество „Гора”, създадено през 1991г.
Речникът на Назиф Докле е резултат на десетилетна работа по събиране, подбор, консултации и класифициране на материала от диалекта на гораните в Албания и по-конкретно в областта на Кукъс. Материалът е представен чрез азбуката на съвременния албански, на първо място, тъй като речникът е „нашке”–албански, а освен това тя позволява отразяването на цялата фонетична система на говора. Жителите на селата са получили образованието си само на албански език и не познават друга азбука, и не на последно място – разчитането може лесно да се извърши и от гораните, жители на косовските села.
Назиф Докле смята, че „нашинците” са торбеши, потомци на прогонените богомили, които са се преселили в планините Шар, Кораб и Коритник. Той казва, че богомилите са приели исляма сравнително късно – в края на XVIII и началото на XIX век. След като е посетил различни места в Родопите е стигнал до извода, че говорът там не се отличава особено от „нашинския”. Това е един интересен феномен – в крайния български югозапад откриваме източно български говор със силна редукция, който за съжаление почти не е изследван. И до ден днешен гораните, повечето от които имат албански имена, използват и славянските си фамилии - Киревци, Живковци, Дочовци и др.
“Това е един дългогодишен ангажимент още от гимназиалните ми години. Бях вдъхновен от патриотични подбуди и реших, че трябва да събирам и публикувам нашата култура – разкава Назиф Докле за своето дело. – Започнах с публикуването на народни песни, след това се появи идеята за речника и започнах събирането на материала през 1972 година. И така, бавно, в продължение на много години работeх по него. Имам необходимата подготовка, но трябваше да положа много усилия. В края на краищата пред нас е вече плодът на този мой труд. Наистина езикът на Гора е диалект, но на него е създадена прекрасна поезия, той е много богат. Народът ни, макар и беден, е успял да запази една чудесна култура.”
Можем да се надяваме, че това няма да е първата и последна крачка от страна на българските институции в подкрепа на българите, живеещи в Гора. Академичното издателство „Професор Марин Дринов” в лицето на своя директор акадмик Ячко Иванов изрази готовност да публикува и друг труд на Назиф Докле – сборник с фолклорни текстове. По време на презентацията авторът изрази своята благодарност към Българското посолство в Тирана и към господин Емил Миланов, който е лично и професионално ангажиран с проблемите на гораните.

Йорданка Иванова

На снимките : Назиф Докле до една от скулптурите си и горанка от Албания
Фотограф: Таня Мангалакова